Думите тежат
Пред мен един глагол навъсен,
отмерващ ме с поглед мръсен,
чупи пръсти нервно и припряно,
сякаш ще засвири на пияно.
Било му трудно да се удържи
между скучни думи да лежи -
съществителни като близнаци,
а прилагателните особняци.
Казва ми:
- Дълго тук се обясняваш,
не усещаш ли, че вече прекаляваш?
Редно е в историята нещо да се случва,
че на читателя търпението му приключва!
Какво ги пудриш тези прости думи,
сякаш ще нощуват във дома ми?
Нали от мен очакваш да ги съживя,
остави ми малко въздух да творя!
Наречието не издържа и се намеси:
- Ей, глагол без нас знаеш ли къде си?
Ще се луташ по листата без посока,
единствено с претенцийката си висока!
Предлогът и съюзът също побесняха,
а приятелчета верни досега му бяха:
- Прости сме, приятелю, за да ни разбират,
иначе по листа погледа си спират.
Заформи се такъв скандал страхотен,
че реших да се оттегля, с неохота.
Щом се разберат, сами ще продължат-
когато са на място думите тежат!
© Мирослав Кръстев All rights reserved.
