Замълчи и не рови във огъня с ръце,
в кървяща рана ти не слагай пръсти -
душата ми на къс да разсечеш,
тя парещия кръст не ще захвърли!
Че тя е пътник във пустиня,
оазис истински жадува,
като врабче, замръзнало в съня си,
тя свойта пролет пак сънува...
Пожъна всичко в нас животът,
но пламъче пак грее закачливо.
Дано запазя аз в душата
поне едничко зрънце живо!
© Дора Ефтимова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
