ДУША

Poetry

1.4K 0 6

Замълчи и не рови във огъня с ръце,

в кървяща рана ти не слагай пръсти -

душата ми на къс да разсечеш,

тя парещия кръст не ще захвърли!

Че тя е пътник във пустиня,

оазис истински жадува,

като врабче, замръзнало в съня си,

тя свойта пролет пак сънува...

Пожъна всичко в нас животът,

но пламъче пак грее закачливо.

Дано запазя аз в душата

поне едничко зрънце живо!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Dimi (Дими Фильова)

МНого е хубаво!

2007-06-27T18:33:08+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Пишеш прекрасно Дори|!
Докосваш сърцето!
Поздравявам те!

2007-06-27T16:04:01+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Дори ,много си образна и нежна - пламъче пак грее закачливо...Радвам ти се!

2007-06-27T15:34:55+03:00
Незабравима (Кремена Стоева)

Много ми хареса!
Поздрав, Дори!

2007-06-27T13:53:31+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Много хубав стих!Поздрав!

2007-06-27T13:40:36+03:00