Студените ми ръце се загряха,
когато за секунди ме погледна.
Дъхът ми освежен
тръпне в очакване.
И така... отново прояви интерес.
Преструвам се, че не забелязвам.
Обръщам главата си във втората полуравнина
и поглеждам тайнствено кактуса,
докато в душата ми вълнение и самота
бушуват... и достигат до конфликт.
24.11.2010г.
© Кристиан Неделчев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
