Студените ми ръце се загряха,
когато за секунди ме погледна.
Дъхът ми освежен
тръпне в очакване.
И така... отново прояви интерес.
Преструвам се, че не забелязвам.
Обръщам главата си във втората полуравнина
и поглеждам тайнствено кактуса,
докато в душата ми вълнение и самота
бушуват... и достигат до конфликт.
24.11.2010г.
© Кристиан Неделчев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
