May 16, 2006, 10:47 AM

ДУШАТА МИ Е УМОРЕНА... ВЕЧЕ

Poetry

1.5K 0 13

Уморена си вече, душа.
Толкова време, ти все с мене.
И сега будуваш, аз също не спя.
Ела да си побъбрим с тебе!
Прости ми, душа! Много съм
жестока и зла.
За да бъда добре, те предавах,
после изкупвах свойта вина...
Гузна съм. Съвестта си спасявах.
Без срам на безценица те продавах.
Много пъти и с дявола ставах ортак...
Кажи ми, защо се връщаше пак,
когато вратата след тебе затварях?
Със сълзи се мъчех да те удавя.
Не плачех ли, аз те спасявах,
сама те разпъвах на кръст
и от него, пак аз те свалях.
Ти ми вярваше, когато те лъжех,
прощаваше ми всяка вина,
целуваше ме, щом те намразех...
Ах, ти си толкоз добра!
Ти, душа, много неща с мен изтърпя.
Как си жива още, се питам...
Иди си! Спри да носиш мойта вина!
И с мен да си аз пак съм сама.
Недей да страдаш повече с мене!
Хайде да си вземем сбогом...
Ако друг живот някога ми дадат,
не се връщай при мене обратно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

petinka67 (Петя Кръстева)

И въпреки всичко... остани си ТИ!
Чудесен стих, Веси!
Поздрави!

2007-07-30T07:15:28+03:00
изречена (Мая Попова)

и в следващия живот имай същата душа, Веси! прекрасна е

2006-05-17T09:15:47+03:00
henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)

Прекрасно ...Прекрасно!!!

2006-05-17T03:35:50+03:00
desi_em (Десислава Димитрова)

Страхотен е наистина стиха ти ! Въздействащ! Поздрави!

2006-05-17T00:59:40+03:00
knqza (Даниел Стоянов)

Натъжи ме честно казано, а иначе нямам думи.Невероятна си.

2006-05-16T22:41:27+03:00