Две очи като горящи факли
във нощта те търсят
с нежна топлина да те дарят.
Две ръце, тръпнещи и уморени
се протягат, сянката ти бледа да докоснат
в миг на радост и тъга.
Две сълзи парещи и светли
във безмълвен бяг се гонят,
за да те целунат, обич моя,
като падащи звезди.
А устните ми
с приглушени нежни звуци,
жадни и безмълвни
ще те търсят,
да се слеят в теб сега.
© ПЕТЯ ЙОРДАНОВА All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
