Една луна далечна, мълчалива
и две сърца, и четири ръце.
О, колко обич, колко топлина.
Това сме ти и аз, дали сънуваме.
Това е звезден миг, това е приказка.
Задъхани, смутени, развълнувани,
ръка в ръка и дъх във дъх притихнали,
окъпани във лунна светлина.
Една луна далечна, мълчалива
и две сърца, и две секунди щастие.
© Георги Белев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
