Тихи стъпки по улицата позната,
<?xml:namespace prefix = v ns = "urn:schemas-microsoft-com:vml" />Нежно , плахо те пронизват тишината.
Облаци покриват жалното небе и спуска се нощта
Тъжно,тъжно капят липови листа.
Вятър хладен , зъзнещ по пътя ми ги помотава.
Капка подир капка
Този блян оглежда се в дъжда
Капка подир капка пада в локви от сълзи,неомесени с калта.
В спомен смътен аз вървя сага ,
Осветен е моят път от моята душа
С вериги окована кат робиня вярна на султана
Аз прераждам се за да изгния
в тъмницата на двореца твой сама
Двореца чезнещ в капка дъжд
Търкулната по твоята душа ,
Капка нежна , чиста и невинна
Като моята сълза .
Ни пролетен , ни горещ летен ден
А само дъждът есенен
В сърцето отмива израслия златен нарцис
С аромат опияняващ в забрава .
Капки сълзи падат там дето
Пепелта от спомена мой съживява
Роза алена,с остри бодли впити в мен
С листа обагрени , пропити с кървав оттенък червен
Тихи от майчини устни
Песни промълвени , приспиват ме с леки вопли
Детски прегръдки игриво ме блазнят
Там нейде с проблясъци нежни и топли.
С тих стъпки по улицата позната
Аз отивам към дома
Моя спомен оживява
В моя блян огледан в дъжда
Вали ,аз вървя сама,
Моят път си ти , ти си моята съдба!
© Антония Русанова All rights reserved.
Обречено,оковано и само
Избран е път,човек върви
Тих образ,нямо общество
Поздрав и усмивка през тъга