Дъждовни капки
лазят по стъклото.
Гледат ме отвън.
Аз тях – отвътре.
Драскат.
Почукват.
Плисват се.
Правят улици.
Разхождат се.
Плуват по боксерки.
Пускат лодки.
Напират.
Отварям им.
Свободата давам
на всички.
Непристъпна съм
за жестокост.
Усмихвам се.
© Миглена Цветкова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
