Дъждът ме връща в детството, когато
валеше като в тропик – изведнъж.
И всяка капка беше старо злато,
а всеки звук напомняше за мъж,
държащ в ръце Орфеевата лира...
Къде е този дъжд? Не знам къде!
Единственото знам е, че не спира,
дъха ми в късна есен да краде!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up