Дълбоко в мен

Изгубих се във тъмното
На нощ безлунна.
Вървя и блъскам се
В невидими прегради
От спомени и думи.
Ставам.
Изтривам лошите поличби.
Смътно виждам блясък
Някъде пред себе си.
И продължавам.
Все към него.
...
Огледало.
Най-обикновено.
Пред него свещ
Със пламък лекичко потрепващ.
Оглеждам се,
Не виждам себе си.
- Коя си ти? Защо ме гледаш?
- Аз съм ти. Не ме ли помниш?
- Моля те, не ме лъжи!
- Забравила си ме, уви...
Свещта угасна.
Изчезна призрачният силует.
Коя ли беше тази непозната?
Като че ли приличаше на мен...