* * *
Сама съм в градината на тишината.
Люлея се на люлката... усещам лекотата.
Облаци играят в небесата.
Слънце стопля ми душата.
Оглеждам се и зная, че съм сама.
Замислям се къде е сърцето ми сега.
Намирам цвете от мъниста в прахта...
Усмихвам се...
То няма стойност, но за мен ще бъде късче спомен от сега...
Сега, когато съм сама.
Далеч от Болката и Радостта.
Цветето ще бъде ключ към моята градина - тишина.
Често ще се завръщам тук, за да намеря изгубената си душа.
Сега е време да вървя.
Пред мен е пътеката на неизвестността...
© Ива Димитрова All rights reserved.
