no_ordinary_love (Ива Димитрова)
3 4
Feb 17, 2008, 3:08 PM  

* * * 

  Poetry
615 0 3

Сама съм в градината на тишината.

Люлея се на люлката... усещам лекотата.

Облаци играят в небесата.

Слънце стопля ми душата.

Оглеждам се и зная, че съм сама.

Замислям се къде е сърцето ми сега.

Намирам цвете от мъниста в прахта...

Усмихвам се...

То няма стойност, но за мен ще бъде късче спомен от сега...

Сега, когато съм сама.

Далеч от Болката и Радостта.

Цветето ще бъде ключ към моята градина - тишина.

Често ще се завръщам тук, за да намеря изгубената си душа.

Сега е време да вървя.

Пред мен е пътеката на неизвестността...

© Ива Димитрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много благодаря!!! Всеки човек се надява да намери щастието и любовта. Пожелавам го на всеки, а и на мен самата
  • Прекрасно стихче! Има някакво вълшебство в него...
    Пожелавам ти от сърце, тази пътека на неизвестността да те отведе към щастието и любовта!
  • Хубаво е,Ива!Поздрав!
Random works
: ??:??