Един ден в миналото...
Навъсен ден простира пелена
от сиви мрачни облаци над нас.
Аз сгушена в ръцете ти горя.
За мен ти върна времето назад.
Благодаря ти, че отново ме обичаш.
За ден. За час. За четвърт миг дори.
Аз днес ще бъда твоето момиче.
На този бряг със теб се преродих.
Не мога да повярвам, че целуваш
очите ми и мокрите коси.
Не искам да си тръгнеш, да те пусна.
Почти без глас те моля: "Остани."
Днес твоята прегръдка ме превърна
в истински щастливата жена.
Прощалната целувка пак ме връща
във нощ, пропита с толкова тъга.
© Теодора Стефчева All rights reserved.
