С усмивка утрото посрещам,
че съм някак си различна аз усещам.
От елексира на живота капка ще изпия,
за шепа радост, а не сълзи да трия.
Колко малко от деня ще взема,
доза сила... и ще сътворя поема.
Със слънцето, щастливо ще попея,
с лъчите ще танцувам и ще чувствам как живея.
С аромат на цвете тялото ми ще се носи,
а душата за още мигове ще проси.
Колко истини ми подари деня...
когато ме накара да се чувствам истинска жена!