Jan 22, 2007, 8:22 AM

Един тъжен лебед

  Poetry
884 0 1

Видях толкова тъга в две очи,

В две мили очи на лебед бял

И не повярвах, той като че ли

Плачеше, до болка осиротял.

Попитах го защо плаче така,

Той мълчеше, само ме погледна,

Излетя и кацна на брега

И уморено върху пясъка полегна.

Погледнах пак в онези две очи

И в тях видях аз огън да гори,

Тъга по-голяма от таз не бях видяла

И учудено седях до него онемяла.

Гледах го как страда и отроних:

“Защо си толкоз тъжен? Кажи!”

Сякаш съвсем вече го отрових,

Защото бликанаха още повече сълзи.

“Аз имах сърце, но вече нямам! -

пророни тъжно лебеда красив -

Aз обичах и няма да забравя

Колко много с нея бях щастлив!”

“Не разбирам за какво говориш!” -

казах тихо със сълзи на очи. -

Ще обясниш ли?”- аз помолих

и погледнах го пак в онези тъжни очи.

“Аз обичах най-красивия лебед на света,

аз сърцето си на мойта мила дарих,

а кажи, какво остана ми сега,

след като всичко на нея подарих!”

 

“Все още не разбирам - казах аз, -

какво точно искаш да ми кажеш ти?”

И отрони той една дума тогаз,

Една-едничка дума: ”Замълчи!”

Аз мълчах и гледах сякаш със вина

Как с крило лебедът триеше сълзите.

Колко печал и колко много тъга

Криеха се надълбоко в очите.

“Тя беше като пролет красива,

цъфтеше като цвете малко до мен,

беше толкова много щастлива!”-

каза лебедът до болка сломен.

“И тъй...Летяхме ние из небето,

щастливо пулсираше в нас любовта,

докато се чу изтрел, пронизал сърцето

на моята малка, красива звезда!

Тя падаше бързо към жадната земя

И сърцето ми раздели се на две,

Едната беше омраза към онзи,

А другата любов към моето цвете.

Убиеца бягаше към моята мила

и пред него бягаха три кучета зли,

а аз събрах всичката си сила,

за да убия този,който мойто цвете уби.

Взех от колана му една голяма кама

И забих я в неговото черно сърце,

Убих аз този, който уби любовта,

Този, който погуби моето слънце!”

“Сега вече знам - казах аз, -защо плачеше ти.

Плакал си, за отнетата любов голяма.

Но поплачи си ти, миличък, поплачи,

Че връщане назад вече отавна няма!”

Няма да забравя онези две очи,

Които плачеха за своята голяма любов

И обещавам: ще мразя до болка дори,

Озни убиец, ще мразя аз до гроб!

СТОП на БРАКОНИЕРСТВОТО!

ОБИЧАЙТЕ ПТИЦИТЕ!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© something else All rights reserved.

Comments

Comments

  • На мен ми хареса сякаш описва един човешки живот,но сашност не е така.Разбирам,че не само хората могат да страдат от любов ами и животните и птиците и т.н.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...