Единственият истински
Остри погледи отвсякъде намирам,
тръгнала за никъде в безспирен бяг,
части малки от душата се раздират,
падам, стъпкват ме на прах.
Сила идва от душата ми,
дълбоко скрита, страшно непозната,
изправяше ме бавно на краката ми,
помагаше да продължа нататък...
Изпуснах всички влакове,
подминах всяка радост чиста,
страхът, вселил се във душата ми,
не позволява да намеря нищо.
Нощта, превързала очите ми,
отвеждаше ме в грешните посоки,
ден не виждах, слънце - никога,
за лъч единствен просех.
Лъч, в живота ми изгаснал,
пробол сърцето ми, отишъл си от мен,
за теб - любов, единствения истински,
се лутам в търсене и този ден...
© Жанет Бенчетрит All rights reserved.
