Една душа
Една душа в нощта заплака.
Полята сухи напои.
А птичка малка
си направи стряха,
от тоя дъжд да се спаси.
Реките буйни, ах... преляха,
отприщиха по път беди.
Но птичката спаси яйцата,
под крилото си ги скри.
След тоя дъжд да се излюпят,
млади, жадни за живот.
Грях дано да не натрупат.
Но... сред облаците бели
всеки сам си е пилот.
А слънчев лъч как тъй проникна?
Погали птичите крила.
Там, в полята цвят поникна.
Усмихна се на пролетта.
© Виолета All rights reserved.
