Jun 15, 2006, 10:12 PM

Една истинска любов

  Poetry
1.3K 0 3
Когато теб срещнах в онзи топъл ден,
когато зърнах те с очите си за миг,
аз си пожелах винаги да останеш с мен,
и проряза се от желание в тишината вик,
да бъда с теб някой ден.

И ето сега съм с теб...
отвсякъде по-истинска и щастлива,
осазнала истинският човек,
когато някога те бях съзряла.
Обикнах те откакто те видях...
не е лъжа това, а истина една,
не вярваш ли? Е, може би е така,
защото кой ще обича някой, който е виждал само на шега.

Запознах се с теб... казах си: "Толкова е красив",
не знаех за изтрадалото ти сърце
и за живота ти, толкова безчувствен и сив.
Появих се като светлинка в мрака,
исках да те направя по-щастлив
и с месеци, от опит и мъка,
преобърнах аз всичко в красота,
вдъхновена от любовта, която изпитвам към теб
и която завинаги ще остане в теб..
Една истинска любов...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Джамбазова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...