ЕДНА ЛЪЖА

Въобразявах си, че мога да те имам без любов.

Въобразявах си, че ти за мен на всично си готов.

Помислих си, че мога да те лъжа,

защото знаех, че във мен си влюбен.

Но каква бе твоята вина,

че друг е в моята  глава?

Не заслужаваш с теб да си играя,

не заслужавам да те имам – зная,

но все още се надявям, че ще те обикна

и да бъда с тебе аз ще свикна.

Ти щастлив си, че ме имаш,

но дори не подозираш,

че аз разяждам се отвътре,

Защото зная, че те лъжа.

Не искам да те наранявам

Затова със теб да бъда продължавам,

но така навярно ще си наранен

много повече – от мен!

Защо ли всичко туй се случи?

Защо така се получи?

Защо отвърнах на твоите целувки?

Защо приех аз твоите милувки?

Не мога да понеса това,

Че с тебе се държа така.

Не мога също да си обясня

защо поисках да те нараня.

Единствено аз зная,

че с тебе си играя.

Единствено сега желая

Как да те обикна да узная.

И проблемът е именно в това,

че не се учи любовта.

Не зная как да продължа,

не зная как да ти се извиня.

Зная само,че я няма любовта,

зная също – ще те нараня.

Това е просто неизбежно

и мене мног ме боли,

защото някой ден ще чуя:

„Ти сърцето ми разби!”.

Но аз го заслужавам

и искрено ще съжалявам,

че тебе нараних,

че в гърба ти нож забих.