Mar 21, 2007, 10:48 AM

ЕДНА НЕУЛОВЕНА МЪКА

  Poetry
1.2K 0 2
Преглътнати, красиви думи,
мълчание във страст безумна
и шепот недочут през мрака,
покрит със сянка на заплаха.

Пречупени крила ранени,
очите неразбрани, натъжени -
долавящи слова незнайни,
забулени във грешни тайни.

Съмнения... така студени,
ръце от нежности лишени
и адски мисли безпощадни,
сълзи без форма... неиздайни.

Една бодлива, глуха мъка,
в очакван час на таз разлъка
със тъмен лъч света обвива
и с крясък тъп копнеж убива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© София Ленова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...