Една позната...
Една позната вчера сподели
тревогите за своя първолак,
терзаеше се, милата, дали
костюмчето на малкия юнак
„... е най-шикарно. Другите деца
нали не са по-стилни и модерни!?
О, боже, вижте, с тази обеца
онуй момче навярно е от Перник!
Такава простотия! Виж това
момиченце... със рокличка!... горкото!...
Какво си мисли кухата глава
на майка му?... Че тук й е селóто,
та го облякла като за седянка!
Онази пък дошла е по пижама...
прилича на разцъфнала полянка...
такава селяния пррросто няма!...”
Дърдореше, дърдореше... Не спря
дори, когато в класната им стая
отведоха децата. Не разбра
и думичка от словото на „... тая
със блузката от женския пазар...”,
която като майчица погали
детето й, след туй, по навик стар,
натрупан от годините, похвали
хлапетата, притихнали на двора.
А аз си мислех, боже, докога
най-наглите и арогантни хора
в живота ще успяват, а слуга
ще бъде талантливият и свестен
наивник, който простичко се труди
и иска във живота да е честен,
но... „свестните у нас...” – те май са „... луди."
© Ангел Веселинов All rights reserved.
