Ексхибицинизъм
Съблякох всичките си ризи,
за да остана по... себе си.
Да изпъкне всичкото изгризано
и да замлъкнат всички белези.
Които вътрешно кървяха,
с всяка суета студена,
с всяка слабост и уплаха,
с всяка пречка да съм... мене.
Съблякох всичките одежди.
За да остана по очи.
Където гаснещи надежди
попиват тихичко сълзи
Които вътрешно валяха.
И съхнеха във локви сол.
И крачките ми се топяха
в спънат инвалиден стол.
Съблякох всичките комплекси.
За да остана по човек.
Огледах се. Не се харесах.
Не бях по-чист. Не бях по-лек.
Съблякох всички предразсъдъци,
за да остана гол пред себе си.
И да обикна сънищата сбъднати,
където се шифровах в ребуси.
Които никой не разчете
и се затулиха под прах.
Съблякох, за да разберете...
Че грешен съм. И го разбрах.
за да остана по... себе си.
Да изпъкне всичкото изгризано
и да замлъкнат всички белези.
Които вътрешно кървяха,
с всяка суета студена,
с всяка слабост и уплаха,
с всяка пречка да съм... мене.
Съблякох всичките одежди.
За да остана по очи.
Където гаснещи надежди
попиват тихичко сълзи
Които вътрешно валяха.
И съхнеха във локви сол.
И крачките ми се топяха
в спънат инвалиден стол.
Съблякох всичките комплекси.
За да остана по човек.
Огледах се. Не се харесах.
Не бях по-чист. Не бях по-лек.
Съблякох всички предразсъдъци,
за да остана гол пред себе си.
И да обикна сънищата сбъднати,
където се шифровах в ребуси.
Които никой не разчете
и се затулиха под прах.
Съблякох, за да разберете...
Че грешен съм. И го разбрах.
© Тома Кашмирски All rights reserved.
