Apr 28, 2009, 7:57 AM

Експресия

Poetry

961 0 0

Подозираш или подразбираш,
не ме разбираш, ще се шокираш.
Аз не съм онова момче,
което познавахте от дете...
Сега светът е мой,
надменен и груб, поне стилът е мой...
На заслуженото шапка свалям,
там изцяло се отдавам...
Но лицемери, интриганти,
лъжци и ръждиви панти,
ще ви сложа аз тиранти!!!
Мразете ме,
ала усмивката сразете ми де!
Плакал съм и не ме е срам да плача пак,
но за приятел ще премина през влак,
дори не ме е и страх!
Какво викаш все пак?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0