Apr 28, 2009, 7:57 AM

Експресия

Poetry

969 0 0

Подозираш или подразбираш,
не ме разбираш, ще се шокираш.
Аз не съм онова момче,
което познавахте от дете...
Сега светът е мой,
надменен и груб, поне стилът е мой...
На заслуженото шапка свалям,
там изцяло се отдавам...
Но лицемери, интриганти,
лъжци и ръждиви панти,
ще ви сложа аз тиранти!!!
Мразете ме,
ала усмивката сразете ми де!
Плакал съм и не ме е срам да плача пак,
но за приятел ще премина през влак,
дори не ме е и страх!
Какво викаш все пак?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9