Красив е този, който обич дава,
измил душата, да не я боли,
целунал птича песен сред морава,
дочул дъждовен шепот. Но дали
той може да усети красотата?
Ще види ли в реките сини дом
и как дъждът цъфти до небесата?
Ще стане ли за скъп човек подслон?
Това не знам, но силно се надявам,
че хубостта е мощен еликсир.
И като глътка вино причестява,
отпита от свещения потир.
© Цветето Б. All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
