Красив е този, който обич дава,
измил душата, да не я боли,
целунал птича песен сред морава,
дочул дъждовен шепот. Но дали
той може да усети красотата?
Ще види ли в реките сини дом
и как дъждът цъфти до небесата?
Ще стане ли за скъп човек подслон?
Това не знам, но силно се надявам,
че хубостта е мощен еликсир.
И като глътка вино причестява,
отпита от свещения потир.
© Цветето Б. All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
