Елиза и единайсетте лебеда
ЕЛИЗА И ЕДИНАЙСЕТТЕ ЛЕБЕДА
Реплика на Ханс Кристиан АНДЕРСЕН
На простора в бледото синило,
на небето в старото корито,
призрачни, далечни, белокрили,
единайсет лебеда прелитат.
Странно мълчаливи, някак тъжни,
единайсет лебеда чертаят
кръг след кръг, окръжност след окръжност
върху кадастрона на безкрая.
Живи перли, бяла огърлица,
върху селската ми стряха слиза
нанизът от единайсет птици –
братята на малката Елиза.
Но сестра им в моя дом я няма.
Пътят й до Ветрен не достига.
Приказките често са измама,
мамят даже детските ни книги.
Или просто другаде далече
ги очаква малката Елиза
и плете в припадащата вечер
от коприва единайсет ризи?
Ще отлитнат там добрите птици
– тук небето есенно изстива –
за да търсят своята сестрица,
ризите от пареща коприва;
за да свърши старата магия,
и, дошла на срашен съд, тълпата
единайсет принца да открие...
И да има после бал в палата.
Аз разбирам птичата тревога,
свила кръг над селската ми стряха.
Но са принцовете днеска много –
лебедите странно намаляха.
И ако и тези тук изчезнат,
ако все пак малката успее,
на небето бисерната бездна
с ято лебеди ще обеднее.
© Валентин Чернев All rights reserved.
и красиво
