Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
Jan 4, 2007, 1:27 PM

EСЕН  

  Poetry
523 0 9
Повея вятър, падат листи.
Приижда есен златокоса,
а лятото си тръгва. Нека си отива...
Сеячът семената ще посее!
Вятърът до късно ще се скита,
навярно молитвени ще бъдат думите,
които ще прошепне на полето!
Дъждът след него с песенните капки,
зърната ще приспи в земята!
Слана ще заслани тревите и цветята...
Ще гледам сивото небе,
но няма да се моля времето да спре!
......................................
На скута ми едно листо,
ще кацне, като птиче
усмихнато във жълто...
Ще бъдат есенните листопади,
и тъжни...и красиви!
Ще тръгнат птиците нанякъде,
събрани на ята в небето...
А на дланта ми, птица ще се сгуши!
За нея ще измоля...да остане!
Душата ми подслон,сърцето ми храна...
Ще бъде есен! Знам...
но приютена от обичта ми,
ще пее птицата на моята длан!
И аз ще пея! Със песента си,
на всички птици ще раздам
по малко топлина...
Тогава нека бъде зима!
Ще бъде бяла и щастлива!

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??