Jan 4, 2007, 1:27 PM

EСЕН

Poetry

723 0 9

Повея вятър, падат листи.
Приижда есен златокоса,
а лятото си тръгва. Нека си отива...
Сеячът семената ще посее!
Вятърът до късно ще се скита,
навярно молитвени ще бъдат думите,
които ще прошепне на полето!
Дъждът след него с песенните капки,
зърната ще приспи в земята!
Слана ще заслани тревите и цветята...
Ще гледам сивото небе,
но няма да се моля времето да спре!
......................................
На скута ми едно листо,
ще кацне, като птиче
усмихнато във жълто...
Ще бъдат есенните листопади,
и тъжни...и красиви!
Ще тръгнат птиците нанякъде,
събрани на ята в небето...
А на дланта ми, птица ще се сгуши!
За нея ще измоля...да остане!
Душата ми подслон,сърцето ми храна...
Ще бъде есен! Знам...
но приютена от обичта ми,
ще пее птицата на моята длан!
И аз ще пея! Със песента си,
на всички птици ще раздам
по малко топлина...
Тогава нека бъде зима!
Ще бъде бяла и щастлива!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Pepina (Пепа Деличева)

Красив и нежен стих!

2007-01-05T22:15:35+02:00
Романтик (Христо Костов)

Красив стих, Джейни!!! Поздрави!!!

2007-01-04T19:18:03+02:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Ох тая зима...
Така и не я заобичах

2007-01-04T19:00:47+02:00
kity (Людмила Нилсън)

Само, ако човек може да живее и се радва, не би се молил времето да спре!!!
Животът продължава, нека му се радваме!
Поздрави, Джейни

2007-01-04T17:35:56+02:00
ЧАР (Чавдар Кунчев)

Хареса ми! Зимен поздрав!

2007-01-04T17:16:00+02:00