Есен
Ще бъда тук, на стъпка от сърцето ти,
наблизо, до туптенето на всяко твое чезнещо от мене утро,
ще крача тихо в парка, търсейки те в сенките,
и после ще се скривам, ако ме усетиш между другите.
Ще гледам как вървиш, с ръка обгърнал топло нея,
а после как се смееш срещу вятъра и есента напъплила,
аз толкоз дълго чаках да ми кажеш, мила, твой съм,
но винаги съдбата някак все на път решава друго.
И затова ще постоя, докато утихне песента в сърцето ми,
дори случайно уж ще я посрещна като плаха спътница към вкъщи,
и тя ще ми разкаже сигурно, че е така щастлива с тебе,
а аз ще премълча как ще родя детето ти, теб обичайки.
© Милена Василева All rights reserved.
