Oct 30, 2004, 3:15 PM

ЕСЕН 

  Poetry
1343 0 0
Есен,златокоса моя.
Наляла зърно в грозде сладко.
Пайжина със полъх посребрява,
дъхът ти топъл и ухаен.
И носи се във въздухът,
мириса на свежест във смъртта ти.
Красива си!
Не мога да ти се наситя!
Така студени,утрините ти,
ме щипят по очите,
а вечерите ти искрят,
на залеза през изгорялата ти шума. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Костова All rights reserved.

Random works
: ??:??