Dec 11, 2011, 10:59 AM

Есенни надежди

  Poetry
585 0 3

ЕСЕННИ НАДЕЖДИ

 

С теб се срещнахме в късните есенни дни

на природата и в живота,

от зла орис орисани, с трудни съдби,

години живяли в самота.

 

Преди да успееме да се разберем,

трябва честно да кажем така:

"За какво искаме с теб да се съберем,

за радост или двойна тъга?"

 

Щом обич сърцата ни е разпалила,

няма място вече за мъка,

тя ще сгрява, надежди ще дава, сила,

щом сме двама ръка за ръка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анка Келешева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви, приятели Андрей, Елина, Чоно.Ще ви чакам отново да ме посетите.
  • "Щом обич сърцата ни е разпалила,

    няма място вече за мъка,

    тя ще сгрява, надежди ще дава, сила,

    щом сме двама ръка за ръка"

    Харесах!
  • Нещо с повече мисъл!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...