Есенни посоки
ЕСЕННИ ПОСОКИ
Под есенните облаци изтлели
до хоризонта пътя ще изминем...
Над тебе падат листи пожълтели,
над мен валят изсъхнали години.
Отишли са си всички бели жерави,
мечтателни щурци, зелени кълнове;
доброто лято си отиде вчера
– дланта ми с есенни листа е пълна.
Покриват билото на есента ни
мъглите на горчивите въпроси
– животът е поле, обрасло с тръни,
което трябва да прегазим боси.
А есенните ветрове са ледени
и есенните хълмове – високи,
и всички дни текат, на север вгледани,
и няма южни есенни посоки.
На прага сив на старостта сме спрели,
сивеят небесата, вчера сини,
и падат като листи пожълтели
в косите ни изсъхнали години.
© Валентин Чернев All rights reserved.
