Есенно
Когато лятото ми помаха с ръка
и земята пожълтее и пръсне се в златно,
искайки кончета да хрупат тревите й,
заситени от сочност!
Когато реката потъмнее в размътена тиня,
искайки вятър да изчисти водите й
и да седне в леглото й, почувствал прохладност!
Когато небето е бледо и ниско
от струпани облаци,
искайки слънце да изпие сълзите му
и се люшне в дъгата му, търсейки цветност!
Kогато всичко стене от мрачност...
и е глухо от изпети песни на отлитнали птици,
ще бъдеш ли до мен, за да не усетя
как ме взема в свойта трудност есента?
31. 08. 2007 г.
© Женина Богданова All rights reserved.
