Есенно-зимно (л)ято
Накацали, като на жици птици,
безчет чадъри, шлифери и шапки,
с червени от умората зеници
и, вместо длани, с куфари и папки.
На глас жадувам хрупкавата пролет!
Напук на тебе, сиво диво ято!
Родена да разперя длани в полет,
в очите ми прозира жарко лято!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up