May 20, 2008, 8:41 PM

Ето колко те обичам 

  Poetry
1214 0 2
     "Ето Колко Те Обичам"
"Прозорецът не се отваря повече"- искам да те запазя за мен, тук вътре!
"Зад света до края на времето"- aз винаги ще съм там и ще чакам!
"Зад тази врата"- е целият свят... аз не искам да съм там!
"Все още виждам нашите имена на стената"- които написах.
"Исках да ти доверя всичко"- както ти ми довери.
"И няма повече истински сълзи"- казах аз, а стените се стесняваха.
"Всичко е изчерпано - както в илюзия"- но илюзиите се появяват пак и пак!
"Това всичко е там някъде, където си ти."
"Просто не мога да те махна от себе си."
"Не трябва да плача за теб"- едва ли ще видиш сълзите ми.
"Сега ние сме отново тук -
с теб заедно на покрива"- дали да скоча... ще има ли някой, който да каже?!
"НЕ СКАЧАЙ" или да си спомня песента!
"За последно ли сме заедно?"- кога ли сме били?
"Къде са отишли всички, които иначе са с мен?"
"Не мога да открия себе си тук вече! Не мога да се позная!
Ела и ми помогни да се махна от тук." - ЧУВАШ ЛИ?
Не Издържам!
"Но след последния път няма да плача повече, затварям очи и го правя,
и друг изстрел в щастието..."
"Потъвам далеч от теб! Не се обръщай! Ще видиш, че Мога да го направя."
"Никога не забравяй - за мен винаги ще бъдеш свещен!"
"Няма оставя спомените да си отидат от теб и мен!"
"Светлините няма да ме хванат! Те ще осветят пътя ми."
Ти едва ли ще го видиш...
"Закопай ме, аз не бягам от теб!"
"Не мога да затворя очите си!
Защото съм уплашена, че ми липсваш във всеки случай!"
"Допусна ли ме да съм до теб?"
"Защо заслужих това?"
"Ти беше много дълго - готова съм да свърша с това."
"Аз ще забравя за теб - но кога?"- дали ще те забравя, ако си намеря друг!
"Благодаря ти за спомените! Дори да не бяха чак толкова хубави!
- Една крачка и съм готова да свърша с теб! Един изтрел, посветен на теб...
ще го почустваш ли? Ще го чуеш ли?
Няма време... останах само аз... вече виждам всичко, което беше...
Ти си струваш... струва си да приключа сега за теб...
Още малко и ще разбереш колкото те обичам!
"Ти си всичко, което някога съм ценяла, ти си моята малка мания... Гордей се!"
["Изтрелът" в моето щастие. ]
- Ето колко те обичам! Ти винаги ще си свят за мен...
Ето колко те обичам...

© Бил Каулиц All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Това, което е написано тук ми напомня нещо, което една приятелка Петя написа преди известно време за едно момче, дали тази Петя не е и този автор тук? Не знам, но това, което почувствах и при предния прочит и при този, а сигурно и при следващия, ще е все една и съща лека тъга, малко болка и много любов!
  • Като замисъл не е лошо, но изпълнението Няма никакъв ритъм, по-добре ще е да го прреместиш при прозата!!!
Random works
: ??:??