Ето те! Най-после истински!
И ето те! Най-после истински!
От кръв и плът, не от мечти...
Не си героят в мойте стихове,
А истински си, жив си ти!
През нощите на самота, прекарани
Далеч от теб, от твоите очи,
Ти същият си, както в мойте залези
И мойте изгреви... Ела, седни!
И ето те, седни да отпочинеш,
Аз зная, че си вече уморен
Ти търсеше очите ми навсякъде,
А те били са вечно в теб!
През вечерите тъмни те ти светеха,
Пътеките ти вечно насърчаваха.
Водеше те стръмен път кам мене,
Но моята любов с крилете си те носеше.
И ето те! Най-после истински!
От кръв и плът... Мечтите запази,
На моето сърце, наместо лист ги напиши
И заедно със тебе ще ги сбъдваме!
© Илияна Димитрова All rights reserved.
