Feb 21, 2008, 2:49 PM

Етюд

Poetry

686 0 12

Мечтите ми - развита прежда
усукана, без край,
лежат без никаква надежда...
с тях дяволът играе...
И с остри нокти ги обърква,
превръща ги в мираж,
а аз, като в разбита църква,
застинал съм на страж...
Не съм това, което искам
и дишам самота...
Не мога да броя до триста,
без звук да издада...
Но истините, като примка,
те моя врат душат.
Не трябва ли да съм изстинал
за този сбъркан свят?...
От кратката ми равносметка
въпроси, като нож,
от мен премахват всичко светло...
За другите съм лош...
До тук! Не съм достоен значи,
щом толкова боля!...
Дали сега аз ще заплача?...
Ще премълча това!
С развита прежда не умея
да изплета мечти.
Сам, в лабиринта ще живея...
Да знаеш как боли-и-и...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Djein_Ear (Евгения Тодорова)

"Не съм това, което искам
и дишам самота...
Не мога да броя до триста,
без звук да издада..."
Баба ми казваше, че преди да направя или кажа нещо трябва да преброя до 20, е аз и до десет не стигам, пък ти искаш да броиш до 300...
Вал ти си толкова емоционален, че няма как да стане.
Поздравления за стиха! Много ми хареса!

2008-02-21T17:42:02+02:00
vitaniya (Таня Цветанова)

Дааа...
хубав стих...
Поздравлявам те!

2008-02-21T17:07:04+02:00
Уенди (Бианка Габровска)

Но умееш де изпитваш болка!А това е безценен дар.От болката се раждат и подобни съвършени стихове.

2008-02-21T16:54:46+02:00
genkaivanova (Генка)

Много ,много хубаво си го написал!

2008-02-21T16:52:17+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Замисли ме, Вальо!
Поздрави!

2008-02-21T16:46:04+02:00