* * *
Пак ли си сам, нещастнико, пак ли си сам
и криеш сълзите си сред капките дъжд на пороя,
от мъка ли плачеш или плачеш от срам,
че пак те заряза поредната псевдо-приятелка твоя.
Пак ли си сам, нещастнико, пак ли си сам
и искаш дъждът да измие душата ранена,
със струи прохладни да прогони от там
избуялата болка, до смърт вкоренена.
Пак ли си сам, нещастнико, пак ли си сам,
пак ли скиташ самотен в дъждовния мраз,
пак ли оставяш колите да те пръскат със кал,
която струва по-скъпо от теб в този час...
© Стефан Сингелудис All rights reserved.
