Утринно. Тръпно. Петляно време. Гаснат звездите от моята поема. Някъде в тъмното. Някъде в плиткото. Или сред нашите неми души. Вие вълчицата - в стръмното. В ситото. Вие... И ни души. Някъде в шумата, в старите дрехи на непотекли от нас светове. Пясъчни. Сиви. Или умрели - в себе си.(дрънкаме - в нечие "бе") Греем се в звуци. (научили тостове.) Или - в субтитри за нови съдби...
2 Утринно. Тръпно. И толкова истинско... Както съня на дете. Искам да скрия морето си в шепа от непокълнали светове...
Вие вълчицата. Вие... Проклетница. Още е в някъкъв ден. Трудно живея. Трудно умирайки някъде в тебе роден.
Тръпно и чувствено. Както след буря. В роли. Отново. Без свят. Ще потече. От брега си. От стръмното. Пясъчна рима. След нас...
Там ще си сън. От небе за пристанище. Спряло пътеките в мен. Само вълната. С длани повила вятъра в моето лице...
Там ще сънуват делфините залеза, скрит в стих от другите. Само за ден. Топла и приказна. Сънена. Истинска. Днес оживяла за мен...
Може би. Някъде. Във друго време. В сянка от нечий живот. В залеза тих. Покрай утрото сънено. Ще ни разлиства. В очи.
В тях ли ще спира орачът на сънища? В път от безумия сит. Своите сънища крият там птиците. В утро.И залез. От миг. ...
Когато Пламен ми изпрати идеята за този стих и ми писа, че той трябва да звучи, като болка, аз си казах, че не мога да пиша по него...когато човек е влюбен и щастлив болката му е чужда.
Но сега...сега болката е вътре в мен, и аз мога да пиша за нея не само в този стих, а във всеки следващ.
Аз самата благодаря на Пламен за съавторството в този стих!
Благодаря и на вас, както от свое име така и от неговото!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Звучи като сбогуване... и стиха и коментара ти под него, Джейни. Дано греша.
Поздравления и на двамата!