Филм
Пламен Парнарев (парнар) & Djein_Ear (Джейни)
Утринно.
Тръпно.
Петляно време.
Гаснат звездите
от моята поема.
Някъде
в тъмното.
Някъде
в плиткото.
Или сред нашите
неми души.
Вие
вълчицата -
в стръмното.
В ситото.
Вие...
И ни души.
Някъде
в шумата,
в старите дрехи
на непотекли
от нас
светове.
Пясъчни.
Сиви.
Или умрели -
в себе си.(дрънкаме - в нечие "бе")
Греем се
в звуци. (научили тостове.)
Или - в субтитри
за нови съдби...
2
Утринно.
Тръпно.
И толкова истинско...
Както съня
на дете.
Искам да скрия
морето си
в шепа
от непокълнали
светове...
Вие вълчицата.
Вие... Проклетница.
Още
е в някъкъв ден.
Трудно живея.
Трудно умирайки
някъде
в
тебе роден.
Тръпно и чувствено.
Както след буря.
В роли.
Отново.
Без свят.
Ще потече.
От брега си.
От стръмното.
Пясъчна рима.
След нас...
Там
ще си сън.
От небе
за
пристанище.
Спряло
пътеките в мен.
Само вълната.
С длани повила
вятъра
в
моето лице...
Там
ще
сънуват
делфините залеза,
скрит в стих
от другите.
Само за ден.
Топла
и
приказна.
Сънена.
Истинска.
Днес оживяла
за мен...
Може би.
Някъде.
Във друго време.
В сянка от нечий живот.
В залеза тих.
Покрай утрото
сънено.
Ще ни разлиства. В очи.
В тях ли
ще спира
орачът на сънища?
В път
от безумия
сит.
Своите сънища
крият там птиците.
В утро.И залез. От миг.
...
Утринно.
Тръпно.
Петляно време.
Гаснат звездите
от моята поема.
Някъде
в тъмното.
Някъде
в плиткото.
Или сред нашите
неми души.
Вие
вълчицата -
в стръмното.
В ситото.
Вие...
И ни души.
Някъде
в шумата,
в старите дрехи
на непотекли
от нас
светове.
Пясъчни.
Сиви.
Или умрели -
в себе си.(дрънкаме - в нечие "бе")
Греем се
в звуци. (научили тостове.)
Или - в субтитри
за нови съдби...
2
Утринно.
Тръпно.
И толкова истинско...
Както съня
на дете.
Искам да скрия
морето си
в шепа
от непокълнали
светове...
Вие вълчицата.
Вие... Проклетница.
Още
е в някъкъв ден.
Трудно живея.
Трудно умирайки
някъде
в
тебе роден.
Тръпно и чувствено.
Както след буря.
В роли.
Отново.
Без свят.
Ще потече.
От брега си.
От стръмното.
Пясъчна рима.
След нас...
Там
ще си сън.
От небе
за
пристанище.
Спряло
пътеките в мен.
Само вълната.
С длани повила
вятъра
в
моето лице...
Там
ще
сънуват
делфините залеза,
скрит в стих
от другите.
Само за ден.
Топла
и
приказна.
Сънена.
Истинска.
Днес оживяла
за мен...
Може би.
Някъде.
Във друго време.
В сянка от нечий живот.
В залеза тих.
Покрай утрото
сънено.
Ще ни разлиства. В очи.
В тях ли
ще спира
орачът на сънища?
В път
от безумия
сит.
Своите сънища
крият там птиците.
В утро.И залез. От миг.
...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
