May 21, 2008, 12:55 PM

Филм

  Poetry
821 0 14
            Пламен Парнарев (парнар) & Djein_Ear (Джейни)

Утринно.
Тръпно.
Петляно време.
Гаснат звездите
от моята поема.
Някъде
в тъмното.
Някъде
в плиткото.
Или сред нашите
неми души.
Вие
вълчицата -
в стръмното.
В ситото.
Вие...
И ни души.
Някъде
в шумата,
в старите дрехи
на непотекли
от нас
светове.
Пясъчни.
Сиви.
Или умрели -
в себе си.(дрънкаме - в нечие "бе")
Греем се
в звуци. (научили тостове.)
Или - в субтитри
за нови съдби...

2
Утринно.
Тръпно.
И толкова истинско...
Както съня
на дете.
Искам да скрия
морето си
в шепа
от непокълнали
светове...

Вие вълчицата.
Вие... Проклетница.
Още
е в някъкъв ден.
Трудно живея.
Трудно умирайки
някъде
в
тебе роден.

Тръпно и чувствено.
Както след буря.
В роли.
Отново.
Без свят.
Ще потече.
От брега си.
От стръмното.
Пясъчна рима.
След нас...


Там
ще си сън.
От небе
за
пристанище.
Спряло
пътеките в мен.
Само вълната.
С длани повила
вятъра
в
моето лице...

Там
ще
сънуват
делфините залеза,
скрит в стих
от другите.
Само за ден.
Топла
и
приказна.
Сънена.
Истинска.
Днес оживяла
за мен...


Може би.
Някъде.
Във друго време.
В сянка от нечий живот.
В залеза тих.
Покрай утрото
сънено.
Ще ни разлиства. В очи.

В тях ли
ще спира
орачът на сънища?
В път
от безумия
сит.
Своите сънища
крият там птиците.
В утро.И залез. От миг.
...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • !!!
    Звучи като сбогуване... и стиха и коментара ти под него, Джейни. Дано греша.
    Поздравления и на двамата!
  • Много, много красива поезия...и как не...
    два страхотни поетични свята...за Филма...Оскар!
    с обич за двама ви.
  • Определено се допълвате.
    Поздравления!
  • Когато Пламен ми изпрати идеята за този стих и ми писа, че той трябва да звучи, като болка, аз си казах, че не мога да пиша по него...когато човек е влюбен и щастлив болката му е чужда.
    Но сега...сега болката е вътре в мен, и аз мога да пиша за нея не само в този стих, а във всеки следващ.
    Аз самата благодаря на Пламен за съавторството в този стих!
    Благодаря и на вас, както от свое име така и от неговото!
  • Страхотен филм!Поздрав и за двамата!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...