Флиртувах с облаците
В квадратното прозорче търся смисъл,
затворило частицата небе,
прорязано от хванатата в кадър птица,
която от флуида син гребе...
Крилата й са само тъжен символ,
на повторението - видимият мах.
Но даже съвършенството им непостигнал,
аз в сънищата си щастлив летях.
Летях в невидими за другите пространства,
достигнал смисъла недостижим.
Флиртувах с облаците в постоянство
и бях един небесен пилигрим.
Сега е трудно на Земята да се върна,
в остатъка от дните да пълзя.
Към бъдещето сиво в миг да свърна
с извиките на разтревожена змия.
Пред мен са планините на безкрая
и нищото се рони върху тях.
Затворник доброволен в малка стая,
мистичната им тайна с вик прозрях.
© Младен Мисана All rights reserved.
