Гарванът
Един неземен писък, тъмнина,
още един живот си отиде.
Сълзи, страх в очите, тишина,
не знае душата му къде да иде.
Там, между двата свята застанал,
любов и омраза в едно се преплитат.
Мрак непрогледен душата обхванал,
а черни птици над него прелитат.
Гарванът в света на живите го връща,
през голямата врата на вечността.
Душа отново в тяло се завръща,
възкръсва пак животът от смъртта.
Единствено за отмъщение копнее,
да накаже тези, убили любовта.
Знае, дори един от тях да оцелее,
ще броди вечно като сянка по света.
С тази жестока справедливост,
изкупление за греховете иска той.
Изпаднала веднъж в немилост,
душата търси единствено покой.
© Мирослав Кръстев All rights reserved.
