"Гаснеща светлинка"
Нищо не остана от преди,
спомените впиват се един във друг дори!
Усещам полъха на черни мисли,
забравихме ний чувствата си чисти!
Помня, беше тъжен ден,
в който ти ми беше вече казал, че не ще се върнеш никога при мен!
Страдах аз и плаках тайно!
Исках да прекърша в тебе чувството, така коварно!
Нямах вече сили и го знаех!
Без вина, за нищото, се каех!
Вярата във Бога ме крепеше,
но аз знаех, че вече всичко ни делеше!
Беше ден, тъй светъл и тъй таен,
а умът ми беше от идеята омаян.
Исках аз последен опит да направя,
да те върна, да се справя!
Малко стъпки от вратата ме деляха,
но и те преминати с надежда бяха.
Влязох аз в дома на вярата,
исках да помоля да си отиде забравата!
Взех аз мъничка свещичка,
запалих я с надеждата мъничка!
В този миг се молих с тъжното сърце,
държейки светлината в моите ръце!
Молих се до мене да се върнеш,
живота ми отново пак да преобърнеш!
Мина време, болката растеше,
а във мене всичко живо мреше!
Ти бе там, далече,
забравил си за мене вече...
Тогава спомних онзи ден,
когато само вярата ми бе със мен!
Навярно там, където бях тогава,
там завинаги се сложи края!
Свещичката, която с толкова надежда аз запалих,
чрез нея молих се да изпиташ вина,
но ти отново не се поколеба
и аз останах сам-сама със любовта!
И след тази болка аз помня,
как недостижимата си цел гоня!
Как държах светлината в двете си ръце,
а тя бавно гаснеше във моето сърце...
и завинаги угасна!
02. 12. 2006
спомените впиват се един във друг дори!
Усещам полъха на черни мисли,
забравихме ний чувствата си чисти!
Помня, беше тъжен ден,
в който ти ми беше вече казал, че не ще се върнеш никога при мен!
Страдах аз и плаках тайно!
Исках да прекърша в тебе чувството, така коварно!
Нямах вече сили и го знаех!
Без вина, за нищото, се каех!
Вярата във Бога ме крепеше,
но аз знаех, че вече всичко ни делеше!
Беше ден, тъй светъл и тъй таен,
а умът ми беше от идеята омаян.
Исках аз последен опит да направя,
да те върна, да се справя!
Малко стъпки от вратата ме деляха,
но и те преминати с надежда бяха.
Влязох аз в дома на вярата,
исках да помоля да си отиде забравата!
Взех аз мъничка свещичка,
запалих я с надеждата мъничка!
В този миг се молих с тъжното сърце,
държейки светлината в моите ръце!
Молих се до мене да се върнеш,
живота ми отново пак да преобърнеш!
Мина време, болката растеше,
а във мене всичко живо мреше!
Ти бе там, далече,
забравил си за мене вече...
Тогава спомних онзи ден,
когато само вярата ми бе със мен!
Навярно там, където бях тогава,
там завинаги се сложи края!
Свещичката, която с толкова надежда аз запалих,
чрез нея молих се да изпиташ вина,
но ти отново не се поколеба
и аз останах сам-сама със любовта!
И след тази болка аз помня,
как недостижимата си цел гоня!
Как държах светлината в двете си ръце,
а тя бавно гаснеше във моето сърце...
и завинаги угасна!
02. 12. 2006
© Валентина All rights reserved.
