От шепи всемогъщи тази нощ
събудих се наново сътворена –
изваяна с любяща нова мощ,
а, може би, наново вдъхновена...
И Глас ми каза отдалече: „НАМЕРИ
това, което вятърът от дните ти краде!
Със силата си майчина прости,
че в косата ти белеят редове!”
И аз разбрах, че съм вървяла
сляпа за най-простите неща:
Родена съм и съм живяла
в чужда, а не в моята съдба!
© Хриси Саръова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
