От шепи всемогъщи тази нощ
събудих се наново сътворена –
изваяна с любяща нова мощ,
а, може би, наново вдъхновена...
И Глас ми каза отдалече: „НАМЕРИ
това, което вятърът от дните ти краде!
Със силата си майчина прости,
че в косата ти белеят редове!”
И аз разбрах, че съм вървяла
сляпа за най-простите неща:
Родена съм и съм живяла
в чужда, а не в моята съдба!
© Хриси Саръова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
