От шепи всемогъщи тази нощ
събудих се наново сътворена –
изваяна с любяща нова мощ,
а, може би, наново вдъхновена...
И Глас ми каза отдалече: „НАМЕРИ
това, което вятърът от дните ти краде!
Със силата си майчина прости,
че в косата ти белеят редове!”
И аз разбрах, че съм вървяла
сляпа за най-простите неща:
Родена съм и съм живяла
в чужда, а не в моята съдба!
© Хриси Саръова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
