Глобализация
Глобализация
Задушава ме бетонената джунгла,
липсата на слънце и звезди.
Задушава ме хорската тегоба -
пълно е с поробени души.
Задушава ме злобата от алчност,
завистта от злоба,
копнеж да паднеш -
той да продължи.
Не сме ли вече хора,
или, да - такива сме,
но това е ХХІ век.
Усмивките изкуствени -
като на звезди,
телата са изкуствени -
така сме по-добри;
душите са изкуствени -
пропити от лъжи.
А "АЗ" е нещо относително!
А аз съм безкрайно уморена -
да се боря с Тях и себе си,
да си мисля,
да мечтая,
да се моля
за любов,
разбиране,
съчувствие
и да бъдем малко по-добри!
Бетонът ли така ни притъпи,
липсата на свежест,
издигнати стени
в света ни,
в живота ни,
в сърцата ни!
Глобализация!
© Мария Георгиева All rights reserved.
