Глухарчена опора
Вятър от строшени стъкълца...
Напукана глинена ваза...
Милиони кървави сърца
и една дума дето каза...
Полет със прекършени криле...
Буря... Писъци... Тревога!
Безброй препускащи коне...
Но уви... някой губи облога...
Пухкав, розов, захарен памук...
Малко мостче с много хора.
Счупен е железният улук...
Моя... Глухарчена опора!
© Стефка Георгиева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
