Глухарчена опора
Вятър от строшени стъкълца...
Напукана глинена ваза...
Милиони кървави сърца
и една дума дето каза...
Полет със прекършени криле...
Буря... Писъци... Тревога!
Безброй препускащи коне...
Но уви... някой губи облога...
Пухкав, розов, захарен памук...
Малко мостче с много хора.
Счупен е железният улук...
Моя... Глухарчена опора!
© Стефка Георгиева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
