Oct 3, 2006, 11:57 AM

Горчива тъга

  Poetry
741 0 2
Сълза по сълза
отива си мойта душа...
На малки парченца
разпръсва се тя по света...
Раздадена,
в плен на красива безценна мечта,
реална, докосната,
един малък миг топлота...

Обичах
и бях наградена със цветна дъга...
и ярко почувствах
цвета на всяка боя...
Обичана, мразена,
лъгана, искрена, зла,
след топлия миг
обзе ме горчива тъга...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...