Горчиво-сладък спомен
Вторачих се във мрака –
да го зърна. Не успявам.
Къде ли е в този късен час?
Дали ще го дочакам? Искам да го видя.
Очите ми по него все горят.
А ти - мълчи, сърце! Че каза тежката си дума.
И волята на две едва ли ще прекършиш.
Не казвай само, че си тъжно.
Момчето със разплакани очи
те чака някъде. И нищо не е свършило...
Питам теб, а всъщност…
изплаках си очите - аз.
По устните – следи от шоколад и сълзи,
горчиво-сладки, останали спомен
от последното пътуване.
Не искам да ги трия.
Не сега, когато… Тъжна съм.
Завръщам се във всеки миг,
когато… бяхме двама. Не, не беше сън.
Когато... щастлива бях, поне за малко.
NG/nnn
© Нели All rights reserved.
