Гордите птици не остават на юг.
Те в родния дом се завръщат.
Духом са там, но тялом са тук
където е тяхната къща.

Те нямат криле от златни пера,
но имат простор и небе ги прегръща.
Когато се върнат в свойте гнезда,
гласът им за песен, с тях се завръща.

Гордите птици, летят над света,
но разпознават свойта Родина.
Почиват от полет на разни места,
но не гнездят във чужбина.

Надбягват се с бури, с дъжд и със сняг,
лупинги правят когато ги стрелят,
но не забравят пътя назад
и често страха си поделят.

Гордите птици не са горделиви,
очите им, често са влажни.
В тях често житейската болка попива
и те със криле я разказват.