Живееше славей дълбоко в гората.
Той имаше глас силен, красив.
Огласяше с него света до полята
и в своята песен той беше щастлив.
От сутрин до вечер се лееха ноти
и в горското царство той беше велик.
Всичките малки и големи животни
обичаха своя музикален вълшебник.
Мечтаеха малките прелетни птички
да имат таланта на своя герой
и всички дървета, храсти, тревички
се пълнеха с публика много на брой.
Пееше славеят своите песни
за горския цар, за страшния лов,
за всичките твари- земни, небесни,
за света на човека лишен от любов.
Минаваха дните така неусетно
изпълнени с песни и много живот,
но свърши се лятото топло и свежо,
а бардът отлитна в небесния свод.
Бавно настъпи студената есен
гората загубия зеления лик.
Замлъкна дъбравата, остана без песен,
без своя певец, поет, романтик.
Но пролет ще дойде и той ще се върне
със своите песни пак ще блести.
С рими и ноти готов е да вдъхне
живот на гората в летните дни.