Господ си спи
Свети зад Дунава, малкият град,
значи в Румъния също не спят.
Но за какво ли, за тях да говоря?
Те вече министри, си имат в затвора.
Уж сме еднакви, ама не сме.
Имат си крави, свине и овце...
Ние си имаме само овчари.
Всеки ни води и яко товари.
Свети отсреща, а тук тъмнина.
Между нас има само река.
Мост щели, казват, сега да строят.
Мост между имане и нашенски глад.
Тук правят планове, там пък пари.
Тук пишат книги, там сбъдват мечти.
Светлинни години между двете страни.
Тъмни причини за различни съдби.
Гледам, Европата свети и грее.
По съседните блокове, прането се вее.
Небето тъмнее и също мълчи.
Господ навярно, сладко си спи...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
