Говоря, тази вечер, с моя град.
Цигара паля, нищо, че не пуша...
да не е прозорецът ми тъмен.
Долавям в мен, във въздуха, че има глад.
И на балкона стръмен слушам,
да гасне бавно по стените в нощен листопад.
Мълча, а той отвръща ми с въздишки –
думите, стаили по ъгли дъха си.
... Дочувам шепота на детски стъпки –
пъпки пролетни, попарени от алчна есен...
... И вълци чувам – вият кървавата песен
за охолство, преуспяване, престиж и чест.... ...