Feb 10, 2008, 12:01 PM

Грешка ли сторих...

  Poetry
818 0 16

Грешка ли сторих,

че не останах при теб,

когато ме виждаше

в златна премяна,

когато разцъфвах в ръцете ти,

уханна и млада,

когато ме приемаше всякаква,

всеки мой недостатък ти беше любим?

Грешка ли сторих,

че не помислих за себе си

или повече за себе си мислех?!

Риск не поех. Дълг ме зовеше

или подло зад него се скрих?

Грешка беше...

оставих сърцето си празно

и си лягам сама във леглото

и се блъскам недоспала във утрото...

Грешка щеше да бъде

и другото... щяха

да ме пребият със камъни

и чужди, и свои...

Спестих си отровата

на приказки пошли.

Фалшиви са заровете.

От всички страни - все грешка.

Няма печелившо число.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви за вниманието!
  • Любовта е най-ярката изява на личностната свобода.
    И не бива да се жертва заради обшественото мнение. Още повече, че то
    никога не е еднородно.

    Стихът е великолепен със своята искреност.
  • Браво и от мен, мило наборче,
    харесва ми, ще чета!!!
  • тъжно...но пишеш много красиво!
    с обич, Галя...и Геврече е забелязала...
  • Много тъга има в стиха ти!
    Но е написан прекрасно!!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...