Гробища
I
"- О, времена! О, хора!"
О, понятия!
Не вярвам, нито в Господ -
ни в разпятия...
Не вярвам в идеали
и прозрения...
Не вяравам и в светеца,
и в презрения...
Но мразя.
А омразата, опива.
Тя, радост и любов
с жестокост слива
в отровна чаша.
- Пий, дорде си млад!
Аз пих -
усещам вълчи хлад,
как ледено
сърцето ми, сковава...
Не бие, то.
Не иска, да прощава...
А тихичко във своя хлад зловещ,
запалило е в харма, свещ -
до свещ,
за мъртъвци...
"Шей'сет свещи, разплата" -
при кръстовете,
чака ги съдбата.
II
- Кръстове бели,
бели отшелници -
бели за ангели
и за мошеници!
Вий, сте еднакви
със свой'та изисканост...
Вие, сте повече,
от влюбена искренност...
Кръстове бели,
кръстове бледни!
В мир, тук почиват,
богати и бедни...
"Туй, що от пръст е -
във пръст ще се върне"...
Няколко думи ...
Коприва...
И търне...
III
-Животе -
мразя те, жестоко!
Стомана съм...
И моя яден звън,
разтърсва из основи,
надълбоко -
поквара,
глупост
и мъртвешки сън.
Роден съм аз презрян -
за да презирам...
Да бъда мразен -
за да мразя, аз.
Не ще векувам -
но и да умирам,
последен ще издъхне,
моя глас.
IV
Сред гробовете плачеше жена -
изплакваше събираната мъка,
а тиха и прозрачна утринта,
разнасяше със синята мъгла,
безмерна болка,
от разлъка.
За мъртвите, говорят все добро
и винаги с нескрита нежност...
Ала, не е ли все едно -
дали за теб говорят зло,
когато си отплувал
във безбрежност?
Нерядко, слушал съм това:
- Стори добро,
за да живееш вечно,
дори и мъртъв
в паметта,
на живите -
със своите дела!
Листа жълтеят -
идва есента.
Аз чист не съм
и чист не ще остана.
Но, нека времето, отсъди
и реши -
за мойте грешки,
може ли сред храма,
безмълвно да догарят,
две свещи.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
